Battaglia di Bregalnica

Battaglia di Bregalnica; parte della seconda guerra balcanica
	Distribuzione delle forze durante la battaglia di Bregalnica
Data	30 giugno - 9 luglio 1913
Luogo	Bregalnica, Impero ottomano, (nell'odierna Macedonia del Nord)
Esito	Vittoria serba
Schieramenti
Bulgaria	Serbia; Montenegro
Comandanti
Gen. Mihail Savov; Gen. Stiliyan Kovachev; Gen. Radko Dimitriev	Fed.Mar. Radomir Putnik; Gen. Janko Vukotić; Aleksandar Karadjordjevic; Gen. Zivojin Misic; Serdar Janko Vukotić; Krsto Popović
Effettivi
4ª armata bulgara - 116.000 uomini con 210 cannoni; 5ª armata bulgara - 68.000 uomini con 118 cannoni; Totale: 184.000 uomini (100 battaglioni di fanteria, 6 reggimenti di cavalleria, 63 batterie di artiglieria)	1ª armata serba - 105.000 uomini con 145 cannoni; 3ª armata serba - 70.000 uomini con 97 cannoni; Divisione montenegrina - 10.000 uomini e 6000 volontari della Brigata dei Volontari Totale: 191.000 uomini (104 battaglioni di fanteria, 34 compagnie di cavalleria, 62 batterie di artiglieria)
Perdite
Oltre 20.000 morti o feriti	Totale 16.620; di cui 3.000 uccisi
	Voci di battaglie presenti su Wikipedia
	Manuale

La battaglia di Bregalnica è un nome collettivo comprendente le battaglie tra le truppe serbe e bulgare durante la seconda guerra balcanica lungo il corso medio del Vardar, lungo il fiume Bregalnitca e delle pendici dei monti Osogovo, tra il 30 giugno e il 9 luglio 1913 [tra il 17 e il 26 giugno del calendario giuliano]. La battaglia si concluse con la ritirata dei bulgari al villaggio di Tsarevo. Secondo gli storici serbi, questa fu la battaglia decisiva della guerra interalleata^[4], che si concluse con l'instaurazione del dominio serbo nella Macedonia di Vardar.

Il termine "Battaglia di Bregalnica" è utilizzato principalmente nella storiografia jugoslava e serba.^[5] Nei libri di storia bulgari, questi eventi sono più spesso considerati non come una battaglia, ma come una serie di battaglie della 4ª armata bulgara all'inizio della guerra.^[6]

^ Крапчански, В. и др. Кратък обзор на Бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г. Държавно военно издателство, София 1961, стр. 192
^ Филипов, И. и др. Войната между България и другите балкански държави през 1913 г. Том I, София, 1941, Държавна печатница, стр. 293 – 295; Ратковић, Б.; Ђуришић, М.; Скоко, С. Србија и Црна Гора у Балканским ратовима. Београд, 1972, Београдски издавачко-графички завод, стр. 252, 255
^ ^a ^b Richard C. Hall, The Balkan Wars, 1912-1913 : prelude to the First World War, Routledge, 2000, p. 287, ISBN 0-203-16968-9, OCLC 48137979. URL consultato il 24 agosto 2021.
^ (BR) Ратковић, Б.; Ђуришић, М.; Скоко, С. Србија и Црна Гора у Балканским ратовима. Београдски издавачко-графички завод, Београд 1972, стр. 256 и сл.;
Skoko, S. Drugi balkanski rat 1913 (PDF) (archiviato dall'url originale il 31 gennaio 2012)., str. 1 (взето от Užice nekad i sad, на 24 април 2010)
^ (BG) Ратковић, Б.; Ђуришић, М.; Скоко, С. Србија и Црна Гора у Балканским ратовима. Београдски издавачко-графички завод Београд 1972, стр. 256 – 287;
Батаковић, Д. Нова историја српског народа (archiviato dall'url originale il 20 settembre 2011)., 26 април 2010, стр. 244; Forbes, N. etc. The Balkans. A History of Bulgaria, Serbia, Greece, Rumania, Turkey. Oxford University Press, 1915, p. 159
^ (BG) Христов, А., Исторически прегледъ на войната на България срещу всички балкански държави, 1913 г. Печатница на армейския военно-издателски фонд, София 1946, стр. 106 и сл.;
Филипов, И. и др. Войната между България и другите балкански държави през 1913 г. Том I, Държавна печатница, София 1941, стр. 309 и сл.;
(BG) Марков, Г. Българското крушение 1913. Издателство на БАН, София 1991, стр. 74 сл., 83 сл.

[1] Крапчански, В. и др. Кратък обзор на Бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г. Държавно военно издателство, София 1961, стр. 192

[2] Филипов, И. и др. Войната между България и другите балкански държави през 1913 г. Том I, София, 1941, Държавна печатница, стр. 293 – 295; Ратковић, Б.; Ђуришић, М.; Скоко, С. Србија и Црна Гора у Балканским ратовима. Београд, 1972, Београдски издавачко-графички завод, стр. 252, 255

[:Hall287-3] Richard C. Hall, The Balkan Wars, 1912-1913 : prelude to the First World War, Routledge, 2000, p. 287, ISBN 0-203-16968-9, OCLC 48137979. URL consultato il 24 agosto 2021.

[4] (BR) Ратковић, Б.; Ђуришић, М.; Скоко, С. Србија и Црна Гора у Балканским ратовима. Београдски издавачко-графички завод, Београд 1972, стр. 256 и сл.;
Skoko, S. Drugi balkanski rat 1913 (PDF) (archiviato dall'url originale il 31 gennaio 2012)., str. 1 (взето от Užice nekad i sad, на 24 април 2010)

[5] (BG) Ратковић, Б.; Ђуришић, М.; Скоко, С. Србија и Црна Гора у Балканским ратовима. Београдски издавачко-графички завод Београд 1972, стр. 256 – 287;
Батаковић, Д. Нова историја српског народа (archiviato dall'url originale il 20 settembre 2011)., 26 април 2010, стр. 244; Forbes, N. etc. The Balkans. A History of Bulgaria, Serbia, Greece, Rumania, Turkey. Oxford University Press, 1915, p. 159

[6] (BG) Христов, А., Исторически прегледъ на войната на България срещу всички балкански държави, 1913 г. Печатница на армейския военно-издателски фонд, София 1946, стр. 106 и сл.;
Филипов, И. и др. Войната между България и другите балкански държави през 1913 г. Том I, Държавна печатница, София 1941, стр. 309 и сл.;
(BG) Марков, Г. Българското крушение 1913. Издателство на БАН, София 1991, стр. 74 сл., 83 сл.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]